България дава 927 млн. долара годишно за отбрана
България е заложила 1.61 % от своя Брутен вътрешен артикул за защита, или 927 млн. $ за тази година. Това е посичала справка на НАТО, оповестена в Брюксел и по БНР.
Увеличението на средствата е с близо 0.3% в съпоставяне с 2014 година, когато страната ни е отделяла за защита 638 млн. $, или 1.31% от Брутният вътрешен продукт. Най-голям дял не престават да държат Съединени американски щати с над 3.42 на 100 - което е лек спад спрямо предходните години, а минимален - Люксембург - 0.55 на 100. Любопитна детайлност е, че Черна гора заделя малко повече от България като % от БВП - 1.65%, споделя БНР.
" Разходите за защита нарастват поредно през последните пет години. Все повече страни доближават задачата за обособяване на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Тази година чакаме до нея да стигнат 8 съдружници. За съпоставяне през 2014 година те бяха единствено три. Това е добра наклонност и ние се надяваме тя да продължи ", разгласи шефът на алианса Йенс Столтенберг.
Преди няколко месеца той организира среща с представители на българското правителство и една от главните тематики бе точно парите, отделяни за защита. " Благодарих на Столтенберг, че смениха методиката особено поради нас. И се оказа, че ние сме давали много повече пари за защита, в сравнение с формалната статистика – те ни признават военната пенсия, парите, които се дават за военни съдии, за военни прокурори и така нататък ", обяви тогава премиерът Борисов. Тогава не стана ясно за каква методика на НАТО става дума, откакто всяка национална статистика афишира какъв брой е бюджетът за защита. В него влизат бюджетът на Министерството на защитата плюс осигуровките върху заплатите на военни и чиновници. Изискването на НАТО е всяка страна членка да дава 2% от Брутният вътрешен продукт. Това накара американският президент Доналд Тръмп да заплашва, че ще излезе от алианса, в случай че всички страни не реализиран този % доста бързо.
Според Стратегията за национална сигурност се чака България да стигне до заветните 2% едва през 2024 г. Чрез разнообразни стъкмистики държавното управление прави опит да напомпа сумата изкуствено. Това са парите за военните съдии и прокурори (около 5-10 млн. лева.), които сега са в бюджета на правосъдната власт. Към защитата са поставени и сумите, които отиват за пенсии на военните и сега са в бюджета на Национален осигурителен институт - за военни, служители на реда, летци, ДАНС, Национална разузнавателна служба, НСО и други обезпечени по член 69 от КСО отиват годишно към 730 млн. лева Няма данни какъв брой от парите са точно за военните пенсионери, само че като се извадят пенсиите на служителите на реда и ДАНС, евентуално става дума за сред 300 и 400 млн. лева. Така още предходната година " Сега " предвижда, че сумата за защита ще се увеличи до 2 милиарда лева, или 1.65% от Брутният вътрешен продукт. Нещо, което в този момент НАТО афишира като факт.
Увеличението на средствата е с близо 0.3% в съпоставяне с 2014 година, когато страната ни е отделяла за защита 638 млн. $, или 1.31% от Брутният вътрешен продукт. Най-голям дял не престават да държат Съединени американски щати с над 3.42 на 100 - което е лек спад спрямо предходните години, а минимален - Люксембург - 0.55 на 100. Любопитна детайлност е, че Черна гора заделя малко повече от България като % от БВП - 1.65%, споделя БНР.
" Разходите за защита нарастват поредно през последните пет години. Все повече страни доближават задачата за обособяване на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Тази година чакаме до нея да стигнат 8 съдружници. За съпоставяне през 2014 година те бяха единствено три. Това е добра наклонност и ние се надяваме тя да продължи ", разгласи шефът на алианса Йенс Столтенберг.
Преди няколко месеца той организира среща с представители на българското правителство и една от главните тематики бе точно парите, отделяни за защита. " Благодарих на Столтенберг, че смениха методиката особено поради нас. И се оказа, че ние сме давали много повече пари за защита, в сравнение с формалната статистика – те ни признават военната пенсия, парите, които се дават за военни съдии, за военни прокурори и така нататък ", обяви тогава премиерът Борисов. Тогава не стана ясно за каква методика на НАТО става дума, откакто всяка национална статистика афишира какъв брой е бюджетът за защита. В него влизат бюджетът на Министерството на защитата плюс осигуровките върху заплатите на военни и чиновници. Изискването на НАТО е всяка страна членка да дава 2% от Брутният вътрешен продукт. Това накара американският президент Доналд Тръмп да заплашва, че ще излезе от алианса, в случай че всички страни не реализиран този % доста бързо.
Според Стратегията за национална сигурност се чака България да стигне до заветните 2% едва през 2024 г. Чрез разнообразни стъкмистики държавното управление прави опит да напомпа сумата изкуствено. Това са парите за военните съдии и прокурори (около 5-10 млн. лева.), които сега са в бюджета на правосъдната власт. Към защитата са поставени и сумите, които отиват за пенсии на военните и сега са в бюджета на Национален осигурителен институт - за военни, служители на реда, летци, ДАНС, Национална разузнавателна служба, НСО и други обезпечени по член 69 от КСО отиват годишно към 730 млн. лева Няма данни какъв брой от парите са точно за военните пенсионери, само че като се извадят пенсиите на служителите на реда и ДАНС, евентуално става дума за сред 300 и 400 млн. лева. Така още предходната година " Сега " предвижда, че сумата за защита ще се увеличи до 2 милиарда лева, или 1.65% от Брутният вътрешен продукт. Нещо, което в този момент НАТО афишира като факт.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ